Гара

Мирис на бензин,

с вкус на сметана.

Муха на ръба на кафето.

Бедняк в дъното на обществото.

Скъсан чорапогащник,

ластиците на който

стягат гърлото му.

Поти се. Не иска да е там.

Изобщо няма желание да Бъде.

Навсякъде е претъпкано

с извехтели хора,

мъкнещи в огромни багажи

самотата си - 

разпукваща шевовете,

попиваща по ризите.

Прах. Автобусът тръгва.

Линейка изсмуква праха

с прежаднелия си вой за

прясна кръв.

Завива - поредно самоубийство.

7 километра до следващата спирка,

12 минути до началото на нова смърт.