град

градски светлини

и ярък шум

бързи колела с

мирис на гума

потъващ в гънките на мозъка

усещане за бедност

в съседство на лъскав квартал

ухание на контейнер

погълнал човешка мръсотия

шушукане на прелитащи

страници от вчерашен вестник

никога ненаписан

завинаги забравен

като исторически музей

с много история и малко бъдеще

домове без форма

из чиито простори

сплитат ръкави

мокри пуловери

разделящи се бързо

подражавайки на притежателите си

над тях

с пестеливи светлини

самолети съобщават за

съществуването си

страх ги е от преждевременно

приземяване на нечия тераса

остават  забодени в небето

небе – с липса на цвят

с наличие на необятност

луна – потънала   от срам

че нейна е злата участ

да се върти рамо до рамо

ос до ос с планетата Земя