Страх

Виждам го да се проплъзва

под вратата на стаята ми.

Да се скатава под леглото,

в гардероба, до прозореца.

Той-Страхът.

Страх, който ще се излюпи

от яйце.

Яйце.

Ларва.

Какавида.

И с пълната си сила едно

ужасяващо имаго ще разпери криле,

разпръсквайки противните си

цветове около мен.

Ще се перчи с лекотата си.

Ще се надбягва с течението.

Ще ме принуди да крещя,

без да мога да се чуя.

Пеперуденият урод ще полети

към капките светлина,

процеждащи се

от самотно висящата

на тавана крушка.

Ще я разбие на парченца,

които ще разранят кожата ми,

оставяйки ме да се гърча

в ъгъла като гъсеница,

потънала във ужас.