Шизофрения

Аз и моята Шизофрения -

двете сме в пълен синхрон.

Тя плаче.

Аз се смея.

Докато пия чай,

тя пали цигара.

Издишва синкав дим,

който чертае лабиринт във въздуха.

Губя се в него-

себе си и

ключа за осветлението.

Тогава тя пали свещ,

откривам се в тъмното,

но не съм сигурна -

аз ли съм, тя ли е

или сме и двете,

поотделно

заедно и

междувременно.

Понякога искам да я удуша,

за целта хващам гърлото си

и започвам да стискам.

Никога не стигам докрай,

твърде слаба съм.

Прощавам й,

на себе си – не мога.

Тя е по-хитрата,

така се е вплела в мен -

сякаш забравя, че сме две. 

Разтворила се е в косите ми,

попила е по кожата ми,

танцува върху ноктите ми,

сяда в скута ми като малко дете.

Моли ме да не си вземам хапчетата,

не й се умирало още.

Какво да сторя?

Слушам я.

Нали сме аз и тя,

двете в синхрон.

Тя се смее.

Аз плача.