Пра

Пра-плътта, от която водиш

началото си, сега лежи

арестувана в болничното легло.

Оглушала.

Ослепяла.

Подмокряща се.

Разлагаща се.

Разкривените пръсти

те докосват, треперейки:

- На баба кръвчицата...

Да, на баба кръвчицата

пълзи по твоите, все още

здрави вени.

Посинелите устни шептят:

- Има ли Бог, баба?! Трябва да има, нали?!

А ти просто затваряш врата,

боядисана в бяло, след себе си.

Но все още долавяш

сбръчканите, тежки въздишки

и заглъхващите неточни удари

произведени от мухобойката.

Хобито на умиращите е

да трепят мухи...