лежиш в своето легло
прегръщаш собственото си съзнание
и бавно полудяваш
поглеждаш изпития образ от
огледалото който ти се заканва
и веднага го намразваш
излизаш и падаш
вървиш по жп линията
а соленият дъжд разранява плътта ти
чакаш някой бърз влак
да те задмине
да те премаже
да те качи
бягаш към нищото
бягаш от нищото
ти си нищото
и се носиш със себе си
искаш да се оставиш някъде
да се захвърлиш
да се самоизнасилиш
да плюеш отгоре си
да изоставиш себе си
и
да продължиш в нищото
но винаги се застигаш
може да е иначе
но не е възможно
Ти и нищото
Ти-нищото
Няма коментари:
Публикуване на коментар