Бащите

- Каква искаш да станеш, когато пораснеш?
- Строител. Като тате.
- Какво ще строиш?
- Ще строя с думи.

            ***
Бащите могат да те научат
как да строиш

дръзките мечти
здравите приятелства
ценните моменти
шегите в трудното
светлината в тъмното
докосващите истории
книгите и зидовете
дом насред полето
черешова градина между пет планини
пейка от няколко дъски
въжена люлка на стария орех

път щом свърши пътеката
Бащите могат да те научат
как се твори 

бъдеще

          ***
и винаги ще съм
първо Панова
после Габриела

Космическо

Живеем на небесен часовник,

вече милиарди години

работещ безотказно.

И ние малките прашинки

си имаме механизъм,

в гърдите пулсиращ,

макар и за кратко.

Разбирам само езика на звездите.

Вселенските истории,

разказани чрез светлината

от древни времена

сме чели в небесата.

Лъчите пратеници

на далечни светове

носят едва днес

за нещо отдавна изчезнало

тука вест.

Досущ като прозрението,

че обичали сме някого,

когато отишъл си е безвъзвратно.

Нищо звездно не ни е чуждо,

щом мъглявините космични

са наше начало.

Ковачниците на хора, звезди

и онази сила могъща -

гравитацията,

която в ред хаоса превръща.

Вериги са орбитите за телата небесни,

капан за скитащи комети.

Така ни е даром луната,

а представете си - да я няма.

Кой ще вълнува моретата, душите ни?

Кой ще осветява лицата на влюбените?

И е магично нали,

че в космичната шир 

вечният път на земята,

на който тя не изменя,

определя точно кога  

ще цъфнат лалетата...