Витоша

Вечно зелен прозорец си ти,
към който тайно поглеждам,
когато е зима -
вън и в сърцето ми.
Стоиш винаги гордо,
непоколебимо почти.
След толкова бури
и превратности тихи
само сезоните те променят.
Но не бих те никога сбъркала.
Дъхави като
дълго чакан априлски дъжд
са обятията ти,
към всекиго щедри.
Където и да ме водят
далечни и близки пътеки,
те нося със себе си.
Цял свят обхождам,
но остава чужд за мен.
Единствен пристан ти си,
в който се завръщам,
Витоша.