Витоша

Вечно зелен прозорец си ти,
към който тайно поглеждам,
когато е зима -
вън и в сърцето ми.
Стоиш винаги гордо,
непоколебимо почти.
След толкова бури
и превратности тихи
само сезоните те променят.
Но не бих те никога сбъркала.
Дъхави като
дълго чакан априлски дъжд
са обятията ти,
към всекиго щедри.
Където и да ме водят
далечни и близки пътеки,
те нося със себе си.
Цял свят обхождам,
но остава чужд за мен.
Единствен пристан ти си,
в който се завръщам,
Витоша.

Мълчанието е нож

Мълчанието ти е нож.
Всеки изгрев изминал
го прави по-остър.

С него режеш крилете
и го забиваш
в сърцето ми.

Тези рани не са
смъртоносни.
Още по-страшни са.

С тях трябва
да живея и летя,
някак си.