Ехо

Чувал ли си за ехо,
което се не връща?
Каква е тази планина,
която го поглъща?
Ехото от дълбините
на сърцето ти
заглъхва в небитието ни.
Не го отразява душата ми,
само мълчаливо пази го.
За деня, когато
от неволи уморен,
изгубил път, посока,
ще вдигнеш поглед,
чул стона ми познат
в отговор изречен
на твой въпрос,
отдавна зададен
и далечен.