Стихотворението

винаги е нетърпеливо хваща те за ръката и те води до белия лист бърза напред през редовете си разкрива ти колко линии са му по мярка за да се чувства щастливо в дрехата си после те напуска малко гузно свежда поглед обръща се през рамото си усмихва се то знае, че разбираш защо си отива „нали ти ме създаде да докосвам сърцата и покълвам в умовете“ няма място за сантименти сбогуването е загуба на време на хоризонта от хартия ново стихотворение прозира

...

въртя се
около това стихотворение
с дни
добре де, с години
осъждам го
ужасно критична съм
към него
повече към себе си
болезнено понякога
всъщност повечето пъти
побутвам го
махам ред-два
променям началото
измислям си средата
все отлагам края му
добре де, нашия
май е време да те послушам
ти каза сбогом
в стихотворенията
това значи точка
.
още една причина
в моите - да няма точки
добре де, спирам
сбогом.