няма да ти
пиша за обичане
чрез стихове
високопарни
да се вричам
не умея
поезията ми
никак не е дама
с ръкавици
от дантела
а - дрипава
кокетка във зелено
познавам страховете
ти обаче
и сълзите ти
смелите ги зная
да гледам
съпричастно
как пресичаш
на червено
и умислено
витаеш
е радост
неизмерна
всяка дума с
„р“
за теб ме
сеща
и за дефекта
в говора
или май-май
по-точно
за чара във
дефекта
да се катеря
с поглед мога
върху
веждата ти дясна
щом
повдигнеш я опасно страстно
после на
миглите ти дълги
да присядам
и да се люлея
а ти очи
отваряш и затваряш
високо като
птица да се рея
отблизо как
бие съм чувала
сърцето ти
по детски мъжествено
досущ звукът
е
като ударите
меки
от
поръсените сутрин орехи
върху
филийката със мед
и със канела
Няма коментари:
Публикуване на коментар