вторник, 17 септември 2013 г.

Something happened


вълнува се от това
в какъв цвят ще променя косата си
и как ще ми купи онази рокля от витрината
с кадифе от вино
после ще преминем на
pink martini, amado mio*
само
let’s never stop falling in love

аз ще го гледам под слънцето
с ризата в синьо райе
и ще потъвам в онова
забавено въртене на земята
когато знаеш
просто знаеш
че нещо се случва
се е случило
something happened**

обещавам му, че
никога няма да станем
бели петна
един за друг
и това е достатъчно
другото е
творчество
съзидание

ако трябва да го опиша
с една дума
ще е
творец
на вишнев ликьор
и поезия
на домове
и теменужки
на цитронада
и бъдеще
и още
още
о, ще
бъдем всичко
всяка и всеки
без бели петна
без бели листа

само вишните
цъфтят във бяло



*Pink martini – музикална група; Аmado mio & Let’s never stop falling in love – песни на групата 
**Something happened – роман на Джоузеф Хелър

вторник, 10 септември 2013 г.

четвъртък, 5 септември 2013 г.

Канелено усещане за него


няма да ти пиша за обичане
чрез стихове високопарни
да се вричам не умея
поезията ми никак не е дама
с ръкавици от дантела
а - дрипава кокетка във зелено

познавам страховете ти обаче
и сълзите ти смелите ги зная
да гледам съпричастно
как пресичаш на червено
и умислено витаеш
е радост неизмерна

всяка дума с „р“
за теб ме сеща
и за дефекта в говора
или май-май по-точно
за чара във дефекта

да се катеря с поглед  мога
върху веждата ти дясна
щом повдигнеш я опасно страстно
после на миглите ти дълги
да присядам и да се люлея
а ти очи отваряш и затваряш
високо като птица да се рея

отблизо как бие съм чувала
сърцето ти по детски мъжествено
досущ звукът е
като ударите меки
от поръсените сутрин орехи
върху филийката със мед
и със канела