- Аз съм малък, много малък като точките на земните калинки.
- Че какви други калинки има, ако не земни - попита баща му.
- Как какви...всякакви. Водни, небесни, слънчеви, лунни. Даже
в сънищата понякога има калинки. И всички ние сме като точиците на гърба им.
- А това те прави щастлив?
- О, да! Когато летят калинките и точките летят с тях. И
всички политаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар