Творецът писател се спъваше
в каменно безразличие
и съши от думи криле да лети.
Сковаха му клетка тогава –
много да не пърха, в нея да каца.
Щом вижда с очи,
зад решетките й да стои.
И занизаха се
точките във многоточия,
многоточията в безкрая.
Трупаха се книги
написани и неизчетени,
а във тях –
снаряд от удивителни
и керван от въпросителни.
Всяка запетая – коктейл молотов,
Всяко тире – остър кинжал.
Ала мъчно се води битка такава,
битка за размах свободен на крилата.
Къде е смисълът тогава
на перото и драскача?
Смисълът е там,
че Идеята е по-хвърката.
Не са за нея
решетките на клетката
преграда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар