Ревност

                              на  К.В.

Последна тайна среща с него

как времето се беше изпарило.

Той нямаше да чака вече нея

в уречения час и ден

на мястото познато

и горд, и вдъхновен.

Но как нима тя това ще позволи?

Кибрит във чантата си сложи

и по стълбището вито

на градската читалня

бързи крачки устреми.

В погледа четеше се решителност.

И как това да позволи?

Чужди ласки да усеща той,

с думите си дръзки

другите да прави свои.

Дали от ревност или обич силна

да изгори всичко си беше наумила.

Писателят - умрял отдавна,

но чрез хартия и мастило прероден,

за втори път погребан ще е май.

Оставаше й само клечката да драсне

и после край...

Ала не успя ръката бледа

пламъка до книгата да доближи

и словото на любимия да заличи.

Дали от слабост или обич силна

тя писателя обичен пощади.

И на други, чрез страниците пожълтели,

в него да се влюбват правото дари.