при теб оставих обич
със зима погребал си я
студът й ме преследва
трудно, знам, е било
и повярвай - напразно
любовта е плевел
покълнала веднъж
дълбоко в сърцето
изкореняване няма
сълзите ни поливат я често
и дъхав цвят
ще се роди напролет
за косите ми
напомнящ ти на допир
ръка протегнеш ли
ще я усетя
както жарко лято
на разсъмване
