всяка есен те връща
в сърцето ми
липса натрапчива е
няма ли те със месеци
пилее вятърът листата
под краката ми
пожълтява тротоара
къде си, щом те няма
притихне ли ноември
съвсем изстива чая
и късно е да питам
ще ли ме върне
тази есен в сърцето ти