Country of the Future
September 2017
Sofia City
Gabriela Panova
Translation from Bulgarian: Viktor Bobchev
I left my heart in this country
even though it hardly rests anywhere.
It spilt throughout
throughout the wide open spaces and the
fields,
throughout the rivers and the summits,
throughout the people of the Paektu
mountain.
I left my heart in this country.
In the country of the future,
where all have bread and shelter,
education and dignity.
There, where each is seen
as a brother and not a wolf.
There, where children are the kings,
growing with love and bravery in their
hearts.
And if you ask what they fight for,
“For peace!” is their response.
For their elders have struggled
the exploitation of the imperialists,
the theft of their lands,
the ruins of the war,
the death of their loved,
to cease the day in which:
their children will breathe freedom filled
air.
As there is not a freer country than the
one
which loves people
and despises war.
If you dare threaten these lands
with ruin to come,
you so wish to destroy
the abundance of theatres,
cinemas and libraries,
the beauty filled parks,
luscious alleys, orchestras,
the boats sailing in Pyongyang rivers
crystal waters too.
To wish the destruction
of the children palaces and the homes of
the hard working
of historical commemoration, kept in
museums,
the death of my friend Ham,
having rolled up his trousers knee high
standing in the crisp stream up the Myohyangsan mountain,
of the children; singing and dancing
joyfully.
But listen up, I saw, I know now!
He who threatens this land, is doomed!
For nobody can conquer a nation,
which loves people
and despises war!
СТРАНА
НА БЪДЕЩЕТО
Сърцето ми остана в тази страна,
а то рядко се спира някъде.
Разля се там -
сред простора и нивите,
сред реките и върховете,
сред хората на планината Пекту.
Сърцето ми остана в тази страна.
В страната на бъдещето,
където всеки има хляб и дом,
образование и достойнство.
Там човекът за човека
не е вълк, а брат.
Там крале са децата,
растящи с любов и смелост в гърдите.
И ако ги попиташ за какво се борят,
те ще ти отвърнат: „За мир!“
Защото техните деди за изстрадали
експлоатацията на империалистите,
ограбването на земите им,
разрушенията на войната,
смъртта на близките,
за да извоюват деня, в който
децата им ще дишат въздуха на свободата.
А няма по-свободна страна от тази,
която люби човека
и мрази войната.
И ако вие днес заплашвате
тези земи с разгром, то значи
да искате унищожението
на множеството театри, кина и библиотеки,
на красивите паркове, китни алеи и
оркестри,
на лодките, плаващи в кристалните реки на
Пхенян.
Да искате унищожението
на детските дворци и домовете на трудещите
се,
на историческата памет, пазена в музеите,
смъртта на моя приятел Хам,
навил крачолите си до колене и
нагазил в онзи бистър поток в планината
Миоянг,
на пеещите и танцуващи усмихнато деца.
Но послушайте, аз видях, аз вече знам!
Който посегне на тази страна, е обречен!
Защото никой не може да победи
Народ, който люби човека
и мрази войната!
