Крачка, след крачка.
Вдишваш-издишваш.
Един безспирен бяг.
В надпревара с времето.
А ми трябва свобода.
Да дишам, живея, творя.
От години пиша.
Все едно и също.
Думите са само други.
А в гърдите болезнено кънти
и стрелките са най-остри
между осем и пет.
Крилете си дарих,
нали само децата
имат право на тях.
Остана ми един безспирен бяг
и една посока – свободата!
