За него живота
направи той всичко
и летя решително
в нехуманното небе
на гнета
с машината пробна
на червеното бъдеще.
Падна със песен
от врагът фашистки
мерзавски покосен.
Но!
Не бойте се, деца,
за утрешния ден!
Защото
още по-ясно,
още по-важно,
миг след разстрела
остана
безсмъртен
завинаги.
Завеща на нас,
на бъдещите хора
бронираната си в гърдите
вяра
и без цензура израснаха
мечтите ни.
И ето, че пак -
хлебът не стига
и не е за поезия никак.
Тогава дочуваш
някой подвиква – Свобода!
И след него, втори, трети,
а после безброя...
Той падна – други го сменихме.
И в бурята, която скоро иде,
ще бъдем пак със него,
защото го обичаме!
* по случай 107 години от рождението на Никола Вапцаров
