На фронта нищо ново
и сто години по-късно,
Ремарк.
Една-едничка война
обезсмисля всичките думи -
някога писани, казани.
Всяка нота, всеки стих.
Платът станал униформа,
земята превърната в окопи.
Самолетите на Леонардо -
сеячи на смърт са.
Какъв 21 век?
Каква култура и какъв прогрес?
Оставихме народи без държави,
семейства без дом,
деца без майки.
Живот без съдържание.
Нищо ново, Ремарк, нищо старо.
