Вече не съм

спрях да пиша думите си

погребани преди да са родени

колко редове така изгубих

ако не чувам гласа си

вече не съм

Габриела Панова

а това е всичко което имам

Път

Не познавам по-голяма свобода

От пътя

Без начало
Без край

Дълъг път само

И през цялото време

Си точно там

Където трябва

Не ми е потребно да стигам

Дълъг път искам

И да не са пресъхнали селските чешми

Но и да са
Ще превърнем
Всяко кметство в извор

Всяка билка в чай

Раниците си в библиотеки

Ако вървиш до мен

Върви заради пътя

И свободата ще бъде наша

По-дъхава от меко жито

През април