обичам те
човечество
каквото си
раздърпано
и неразбрано
с груби
от бъркане
на бетон
ръце
обичам те
човечество
за всяка книга
която си написало
за всяка тухла
която си поставило
за всяка череша
чиито корени си поливало
обичам те
човечество
когато си свело глава
и в мълчание вървиш
когато с дързост неуморна
търсиш в бурята звезди
когато се бориш
за протокола
когато те разстрелват
те обичам
гладно и босо
човечество
превърнало
луната в слънце
прашинките в път
безнотните вечери в стих
обичам те
човечество
каквото си
без-смърт-но...
