разпилях се в опити
да събирам три дни в един
да отивам отвъд тънките граници
да прескачам масивните
остават стените
най-трудни за събаряне
неусетни за издигане
съшивайки парчета бит
озовах се накрая
в една безцелна кухня
понеже каква кухня е
тази без
чаша за чай
из шкафовете си
и изобщо дали ще мога
някога да приема че
дрехите се късат
градският не е безплатен
доживотната карта в столична важи 1 година
вонегът няма да напише нищо ново
ще повтаряме историята
ще пишем глупави новини за нея
ще анализираме глупавите новини и снега
ще сме хората, които пишат и анализират
новините и снега
отказвам
стига но
стига вини
по всичкоистки
ще продължа
да сменям цвета
на кецовете си с водна боя
да превръщам един ден в три
да съм навсякъде
да мога невъзможното
докато движението
е единственият ни
изход
да надбягаме времето
