На Вапцаров

За него живота
направи той всичко
и летя решително
в нехуманното небе
на гнета
с машината пробна
на червеното бъдеще.

Падна със песен
от врагът фашистки
мерзавски покосен.
Но!
Не бойте се, деца,
за утрешния ден!
Защото
още по-ясно,
още по-важно,
миг след разстрела
остана
безсмъртен
завинаги.

Завеща  на нас,
на бъдещите хора
бронираната си в гърдите
вяра
и без цензура израснаха
мечтите ни.

И ето, че пак -
хлебът не стига
и  не е за поезия никак.
Тогава дочуваш
някой подвиква – Свобода!
И след него, втори, трети,
а после безброя...

Той падна – други го сменихме.
И в бурята, която скоро иде,
ще бъдем пак със него,
защото го обичаме!

* по случай 107 години от рождението на Никола Вапцаров

Нищо ново, Ремарк

На фронта нищо ново

и сто години по-късно,

Ремарк.

Една-едничка война

обезсмисля всичките думи -

някога писани, казани.

Всяка нота, всеки стих.

Платът станал униформа,

земята превърната в окопи.

Самолетите на Леонардо -

сеячи на смърт са.

Какъв 21 век?

Каква култура и какъв прогрес?

Оставихме народи без държави,

семейства  без  дом,

деца без майки.

Живот без съдържание.

Нищо ново, Ремарк, нищо старо. 

Себепостигане

смисълът е

силата

там 

високо

по върховете

......^...........^^.........

на твоята личност

Безотговорно последващо бягство

светът е черен

хората не струват

съгласна

докато си на 16

безотговорно

последващо

е бягство

да не обичаш

хората

да не виждаш

светът

прекрасен толкова

колкото да го направиш

си решен

Сюжетно

ако ти бе по-друг

ако аз по-друга  бях

може би

но никой никога

по-различен от себе си не е

спектакли режисира всеки

за другите чертае роли

докато останал сам

не загуби и последните актьори

на празна сцена без прожектори

да бъдеш действащо лице

се иска смелост

умението да бъдеш друг

от себе си различен

сега

в на някого  сюжета

ти друг си

аз съм друга

може би

но никой никога

себе си не е

че кой би посмял

във свят без актьори

да бъде действащо лице

***

единствен път

към непонятното

сетивността

Вълча среща

безпътицата

е сред хората само

няма вълк без път

в гората

и път без вълк

във планината

но стига ли една луна

да освети толкова пътища

да срещне два вълка

Вселена от макове

виждаш ли шир

полета от макове

силни в простотата  си

усещаш ли

излишност на оградите

виждаш ли шир

вселена в очите ми

силни в пъстротата си

усещаш ли

излишност на думите

Два свята

Живея в два различни свята

И в нито един от тях

Напълно

Два отричащи се свята

И нито един смислен

Напълно

Мога и в двата им свята

Но остават ми чужди

Напълно

Два свята

И двата са излишни, Смирненски

Два свята

Аз копнея

По трети.

Велик ден

1 май е велик ден

Не заради Христос

1 май е велик ден

Заради борбата на тези

Които продължават

1 май ще бъде велик ден

Всяка година

Докато ни има нас

Които продължаваме

Да се борим

И знаем че

Няма по-красиво от това

Да раздадеш себе си

За едно бъдеще

Бъдеще което

Увековечиха Гео Милев и Вапцаров
Смирненски и Пеньо Пенев

Бъдеще в името на което

Прозвучаха толкова изстрели

По тунелите

А там човек трябва да бъде разстрелван

Единствено от нежност и нищо друго

И ако знам че ти и тя и той

Живеете като мен

Самотата е мъртва

Ражда се сила

Сила от която 
Утре ще покълне нов ден

По-бистър 
По-ясен
По-смислен

Нека творим заедно

Защото днес е велик ден

Вече не съм

спрях да пиша думите си

погребани преди да са родени

колко редове така изгубих

ако не чувам гласа си

вече не съм

Габриела Панова

а това е всичко което имам

Път

Не познавам по-голяма свобода

От пътя

Без начало
Без край

Дълъг път само

И през цялото време

Си точно там

Където трябва

Не ми е потребно да стигам

Дълъг път искам

И да не са пресъхнали селските чешми

Но и да са
Ще превърнем
Всяко кметство в извор

Всяка билка в чай

Раниците си в библиотеки

Ако вървиш до мен

Върви заради пътя

И свободата ще бъде наша

По-дъхава от меко жито

През април

Безсмъртно

обичам те

човечество

каквото си

раздърпано

и неразбрано

с груби

от бъркане

на бетон

ръце

обичам те

човечество

за всяка книга

която си написало

за всяка тухла

която си поставило

за всяка череша

чиито корени си поливало

обичам те

човечество

когато си свело глава

и в мълчание вървиш

когато с дързост неуморна

търсиш в бурята звезди

когато се бориш

за протокола

когато те разстрелват

те обичам

гладно и босо

човечество

превърнало

луната  в слънце

прашинките в път

безнотните вечери  в стих

обичам те

човечество

каквото си

без-смърт-но...

Движение

разпилях се в опити

да събирам три дни  в един

да отивам отвъд тънките граници

да прескачам масивните

остават стените

най-трудни за събаряне

неусетни за издигане

съшивайки парчета бит

озовах се накрая

в една безцелна кухня

понеже каква кухня е

тази без  чаша за чай

из шкафовете си

и изобщо дали ще мога

някога да приема че

дрехите се късат

градският не е безплатен

доживотната карта в столична важи 1 година

вонегът няма да напише нищо ново

ще повтаряме историята

ще пишем глупави новини за нея

ще анализираме глупавите новини и снега

ще сме хората, които пишат и анализират новините и снега

отказвам

стига но

стига вини

по всичкоистки

ще продължа

да сменям цвета

на кецовете си с водна боя

да превръщам един ден в три

да съм навсякъде

да мога невъзможното

докато движението

е единственият ни

изход 

да надбягаме времето