По Уайлд

няма безсмъртни свещи

всяка умира

в театър от сенки

по уайлд

започнем ли от края

гарантирано ще се срещнем

в началото някога

оттам

към средата

през единствената нощ

възможна с 25 часа

време превъртяно

по октомврийски назад

огъващо се съдържание

ни чака

до нови свещи

мастилото остава

тъжни са хората

хората на софия са тъжни

тъгуват безучастно

тъгуват в нелепа  активност

даже собствените им кучета ги лаят

а кучетата не са собственост

хората на софия седят сами

накацали по пейките

като лястовици

забравили как се лети

точно преди  есен

тъжните хора  на софия ти говорят

„Научете се вече

в каква държава живеете“

и не пускат тъгата си

настояват тя да бъде и твоя

не откриваш смисъл в тъгата обаче

виждаш нужда от труд и посока

и едно лаещо куче

ничие куче