къде отиват всички
когато са вън
и защо вървенето
по трамвайните линии
вечер е за предпочитане
а щом погледнеш
на ляво
от шести септември
гледката е тихо красноречие
и винаги по нещо си изпускал
докато на една от преките
е дишал Вапцаров
какво ще правим обаче
когато очите на другите
станат наши
и още по-страшно
когато едни очи останат
за всички
вървенето по линиите
е единственият път
когато си вън
отивайки някъде
