По Уайлд

няма безсмъртни свещи

всяка умира

в театър от сенки

по уайлд

започнем ли от края

гарантирано ще се срещнем

в началото някога

оттам

към средата

през единствената нощ

възможна с 25 часа

време превъртяно

по октомврийски назад

огъващо се съдържание

ни чака

до нови свещи

мастилото остава

тъжни са хората

хората на софия са тъжни

тъгуват безучастно

тъгуват в нелепа  активност

даже собствените им кучета ги лаят

а кучетата не са собственост

хората на софия седят сами

накацали по пейките

като лястовици

забравили как се лети

точно преди  есен

тъжните хора  на софия ти говорят

„Научете се вече

в каква държава живеете“

и не пускат тъгата си

настояват тя да бъде и твоя

не откриваш смисъл в тъгата обаче

виждаш нужда от труд и посока

и едно лаещо куче

ничие куче

До следващата есен

Винаги знам какво ще се случи

и въпреки отлагам,

защото свободата е само тук

и в момента.

Между дъждът и слънцето.

Смених много гледки и много прозорци.

С последната към Витоша 

ще ми е най-трудна раздялата.

Но нали вече знам,

ще се случи

и въпреки отлагам,

защото свободата е възможна

съвсем малко преди да направиш избора.

Никога след него.

Съвсем малко преди да смениш прозореца

и така до следващата есен.

Междуредия

събарям и редя
неподредимото
реди и събаря той
подреденото
всеки държи
при себе си
част от другия
градеж от междуредия
бягство от завършека

кога пишем

човек пише
само по два повода

за друг човек
или за цялото човечество

когато иска да бъде чут
без да говори

усетен
без да е близо

разбран
дори да е късно

да не

днес не ми липсваш

днес ми липсва свободата

да не отидеш,

да не направиш,

да откажеш,

да си тръгнеш

нямам ли я 

умирам 

по малко 

по много 

опитвам

но времето е неразтегливо

24-те часа са 24

никога повече

а Beatles пееха

nothing's gonna

change my world

Безвремие

с течение на времето

не остава време

връзката с ключовете расте 

размивайки идеята за дом

намаляват

прочетените страници

изживените километри

постановките в сряда

само

месеци сън

от неостанало време

нечути мисли запечатани

като ембриони в епруветка

обещания, че утре ще... 

сал изплетен 

от кратки съзерцания над себе си

безпомощен 

срещу течението на времето

сме удавници в безвремие

***

хоризонтът уморява

единствен пристан

планината

и всеки връх е дом

макар и за минути

само

един човек

да знаеш че е там

макар и невидял го

достатъчно

и пътят продължава

***

на таваните
винаги има
нещо
някой
на отключените
винаги
тавани

Прозрение

светът

често

е дървена маса

с три стола

и свещ

достатъчно е

да седнеш

за да го разбереш

светът

Вън

къде отиват всички

когато са вън

и защо вървенето

по трамвайните линии

вечер е за предпочитане

а щом  погледнеш

на ляво

от шести септември

гледката е тихо красноречие

и винаги по нещо си изпускал

докато на една от преките

е дишал Вапцаров

какво ще правим обаче

когато очите на другите

станат наши

и още по-страшно

когато едни очи останат

за всички

вървенето по линиите

е единственият път

когато си вън

отивайки някъде

Светове

колко много свята
могат да се изживеят
колко дни и колко нощи
вчера бил си някой
утре си почти различен
колко свята има в 22 години
колко свята да обикнеш
колко свята да потулиш
колко свята твои
без да можеш в никой да се върнеш