Живее ли някъде свобода,
която да диша, лети.
Каква е и кой ни научи
да я търсим, копнеем
и плащаме с дните си,
с раздели и избори.
Онези избори,
вътрешно сторени,
но мъчни за изричане.
Трудните избори,
които дълбаят дълбоко в тебе.
Вечер преди да заспиш
и безмилостно сутрин.
А тя се смее
от жълтата си лодка
в небесата.
Тя - свободата.
И няма да те спаси,
ако си удавник в облаците.
Ще се усмихне неразбрана,
защото
често пъти свободата
е да можеш
да кажеш
Довиждане.
До утре.
Липсваш ми.
