височинно студено е вън
мъглата безобразно гъста
пълзи като бръшлян
и се увива сякаш слънцето
и утре ще забрави да изгрее
бавен вятърът осиротял
подема тромав реквием
за времето
за улиците
за градините в червено
и за онази роза неоткъсната
