Моята Коледа не е окичена елха,
не е и подаръкът под нея,
нито силно светещият връх.
Моята Коледа са премръзналите
от студа ръце,
парата над чайника,
топлината не в камината,
а в хорските очи.
Моята Коледа няма да я
срещнеш в Мола.
Тя е в усмивките, пързалящи
се по леда.
Със своята усмивка
и ти предай нататък тази Коледа.
Тя живее отвъд мен и теб,
отвъд разтопените снежни човеци,
отвъд края на декември.
Тази Коледа дори и януари
не ще успее да убие.
Тази Коледа сме Аз и Ти,
тази Коледа сме всички Ние!
