Сега съм само сянка
и се стичам по стената бяла.
Силуетът ми не ме издава
мога да съм аз и мога да съм всяка.
Да бъдеш сянка е практично
хем те има, хем не си.
Очи нямаш, а плачеш със сълзи.
Дали усмихваш се със зъби бели,
или ликът ти се чумери-
няма кой да забележи.
Сега сте сенки като мен
от черен мрак излети.
Щом светлината в гърба ни свети
по-безопасно е
да бъдем със стената слети.
Мълчим и няма кой да ни намери.
Щом бога, война или пък монарха
са издигнали стената,
тя е мъчна за рушене
от маса примирена.
Тогава
човекът се превръща в сянка,
потънал в безплодна дрямка.
